Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Капоейра и самоотбрана

 

Капоейра и самоотбрана

Публиката е на крака, а музиката е навсякъде. Хората обграждат двама души, които си разменят удари с крака, като скачат назад и напред и се завъртат във въздуха пред тълпата, която танцува с музиката. Двамата танцьори практикуват Капоейра (Capoeira), афро-бразилски танц-бойно изкуство, което е създадено в Бразилия от африкански роби и индианци преди векове. Капоейра може да изглежда повече като гимнастика или самба, от колкото като бойно изкуство като бокс или джудо. Вградено в бразилската култура, капоейрата използва и народните инструменти и бързи ритми. Като цяло капоейрата е забавно и културно бойно изкуство, но от някои хора то се смята за смъртоносно и дори ефективна форма на самозащита.

Капоейрата е известна колкото футбола в Бразилия. Дори и да не вярвате, в Бразилия има много повече трениращи капоейра, от колкото бразилско жиу-житцу. Истинските корени на капоейра са мистерия, но това, което се знае е, че е практикувано от роби, които са докарани от западна Африка за да работят в захарните и тютюневите плантации. Както другите форми бойни изкуства, движенията на капоейра са скрити в танците на робите, за да не могат техните господари да се досетят, че се практикуват бойни изкуства.

Имало е много бунтове на робите и може би именно капоейра е помагала в борбите им срещу господарите и войниците, но никой от бунтовниците не е бил организиран и успешен в действията си. Робите, които успели да се спасят, избягали в планините при индианците, но и там няма данни, че това бойно изкуство е имало друго приложение освен да поддържа хората във форма и да ги забавлява.

Португалците, които колонизирали Бразилия, управлявали страната от 1500 до 1822 и погасили всички бунтове. В действителност когато французите окопали Португалия, краля им живеел в Бразилия и командвал от там. Дори след като Бразилия станала независима, робството продължило до 1888, когато било прекратено от парламента, но не заради ефективността на бойните умения на робите.

По записки, следващото споменаване на капоейра било през 1890-та, когато изкуството било забранено от правителството, защото бандите го използвали в улични боеве. Въпреки, че има доказателства, които посочват, че бразилската полиция тренирала капоейра, това е било за да разберат какво правят уличните банди, а не да се учат на самоотбрана. Но понеже това изглеждало забавно и впечатляващо, хората продължили да го практикуват. С времето капоейра скъсала връзката си с криминалния свят.

През 1910 инструктора по бойни изкуства Mitsuyo Maeda пътува от Япония до Бразилия, за да преподава джудо на хората. За да представи стила си, той приема предизвикателства от много местни бойци, които използвали капоейра или други бойни изкуства, за да го победят в ръкопашен двубой. Фамилията Gracie били толкова впечатлени, че го помолили да ги научи на джудо и жиу-житцу. Това което научили, по-късно се променило към бразилско жиу-житцу. Въпреки че Gracie имали много отдадени ученици, капоейра останала по-популярна, поне докато Gracie не започнали да се състезават в свободни двубои по света.

Както всички бойни изкуства, свързани с културата на дадена страна, в тях са включени много упражнения за кондиция и здраве, както и движения, които да поддържат културното наследство, но много хора го бъркат с тренировка за самозащита. Със сигурност робите са използвали капоейра за да се бият срещу потисниците си, но това не е спечелило свободата им. Капоейра е танц с елементи на бойно изкуство, но не е ефективно в битка. По време на среща, двамата бойци се удрят с ритници, но никога не правят реален контакт. Причината е, че опонентите се тестват дали могат да избягат от бавен удар, защото ако не успеят, няма смисъл да се изправят срещу по-бърз и не трябва да го правят, докато не са готови. Това не може да се приеме за подготовка за уличен бой.

Инструкторите трябва да знаят, че ще имат много ученици, които започват по-бавно, но по някое време трябва да се докарат до пълна скорост, иначе няма да могат да научат нищо. В уличен двубой нещата са бързи и брутални, а танцуването около опонента ще е интересно, докато не решат да ви ударят със стол например. Както всички традиционни бойни изкуствакапоейра изглежда добре, докато не бъдете ударени (не споменаваме и използването на хладни оръжия). Тези които практикуват капоейра твърдят, че това не е агресивно бойно изкуство, което пък е в разрез с основните принципи на бойните изкуства; винаги продължавай да атакуваш и стой здраво на земята.

Ако гледате среща по капоейра, ще сте впечатлени от ударите с крака, скоковете и издръжливостта на тези, които ги правят. Трябва да знаете, че всичко приключва в момента, в който решите да ги ударите. Скачанията и превъртанията правят трениращите капоейра много уязвими и извън баланс.

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow История на бойните изкуства Arrow Капоейра и самоотбрана