Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Тайната на Айкидо

Тайната на АйкидоПрез пролетта на 1925 г. един японски морски офицер, отличен фехтовач, поискал да премери силите си с майстора на различни бойни изкуства Морихей Уешиба. Четиридесет и две годишният тогава Морихей наскоро се бил завърнал от продължително уединение в планината Айябе, където прекарал четири години след смъртта на баща си в аскетичен живот и непрестанни занимания с куки шинито - тайни методи на тренировка, включващи глад, дълги молитви, медитация във водите на водопада Начи и дълбоко осмисляне на всяка бойна техника. Той приел предизвикателството, при положение, че остане невъоръжен. Офицерът сметнал това за обида и гневно атакувал с дървения си меч. Трябвало му съвсем малко време, за да разбере, че изобщо не успява да докосне противника си. Тогава седнал на земята в знак, че прекратява двубоя и попитал Уешиба как съумява да постигне всичко това. "Виждах ударите ви като лъч светлина преди още да ги нанесете" - бил учтивият отговор.

След схватката Морихей отива в градината на своята къща, за да изтегли вода от кладенеца и измие потта от лицето и ръцете си. Точно в този момент той почувствал как земята под краката му започва да трепери и от нея се издига златист облак, който го обгръща. "Внезапно духът и тялото ми обхванаха целия свят и ми се стори, че разбирам дори езика на птиците, цвъртящи наоколо - разказва самият Уешиба. - Близо до себе си долових божественото присъствие и една мисъл изпълни съзнанието ми: В основата на бойните изкуства е Божията любов - духът на обич и закрила за всичко живо. Изпитах чувството, че цялата земя е мой дом, че Слънцето и звездите ми принадлежат. Освободих се от всякакви желания не само за високо обществено положение, слава и богатство, но и от това да бъда непобедим в единоборствата. Разбрах едно - истинското бойно изкуство не трябва да има нищо общо с грубата физическа сила, още по-малко с каквито и да са смъртносни оръжия, водещи света към унищожение. То е, за да приемеш духа на Вселената, да пазиш мира, да позволиш на всичко в Природата да расте и да се развива. Да се занимаваш с будо значи да черпиш от Божията любов, която произвежда, обработва и предпазва правилно всичко, като я възприемаш и използваш в собствените си ум и тяло."

Това е великолепно описание на сатори (прозрение, просветление), а също и мигът на раждането на едно ново бойно изкуство. Морихей търси името му цели 17 години, развива го и го усъвършенства повече от 40 - до самия край на живота си през 1969 г. На първото негово доджо в Айябе пише Дайто Рю Айкиджуцу, което веднага напомня за бойната система на Сокаку Такеда, чийто ученик е Уешиба. (По-подробно по този въпрос виж в бр. 2/2005 г. на списание "Усури"). Следват названията Айки Бу джуцу, Кобукан Айки Будо, Уешиба Рю Джуджуцу, Теншин Айки Будо, Такемусу Айки и накрая - от 1942 г. - айкидо. Всъщност изменят се не само названията, променя се и самото изкуство. През довоенния период то е сурово и практично. Техниките изискват сериозна физическа сила и трябва да бъдат максимално ефективни. Хвърлянията често завършват със счупени кости или още по-сериозни контузии. С течение на времето, макар и основните прийоми да остават същите, айкидо следва промените във философските възгледи на своя учител, става по-меко и не толкова директно насочено към обезвреждане на "противника".

Ако поискаме да се докоснем до същността на това бойно изкуство, наистина трябва да поставим думата противник в кавички. Но нека отново потърсим помощ от Морихей (в превод името му означава "изобилие от мир" или "свят на омиротворение"). "Айкидо е създадено на принципа на несъпротивлението - казва един от най-удивителните хора, живели някога на тази земя. - Тъй като е несъпротивляващо се, то е победоносно от самото начало. Онези, които са с нечисти намерения и злобни помисли, са моментално победени. Моето будо е непобедимо, тъй като не съперничи с нищо. И понеже "ай"(хармония) е също като "ай"(любов), реших да нарека моето оригинално будо "айкидо". Няма врагове за Уешиба. Независимо от това колко бързо атакува другия, аз не мога да бъда победен. Не поради това, че моите техники са още по-бързи. Това няма нищо общо със скоростта. Аз съм победител веднага след като мисълта за атака премине през съзнанието на някого, защото с тази своя мисъл той разклаща хармонията на Вселената. Победата или поражението не зависят от времето и пространството. Този, който е постигнал тайната на айкидо, има в себе си целия свят."

Тайната на айкидо? Тя преди всичко е в умелото използване на ки - жизнената енергия, присъща на цялата Вселена, както и на човека като част от нея, чрез насочване в определена точка на тялото и трансформацията й в сила. Горе долу така би звучал отговорът на всеки, прочел дори само една статия по въпроса. А тъй като на тази тема статии и книги има написани предостатъчно, няма защо да ги преповтаряме. Ще напомним обаче едно често срещащо се в тях твърдение - силата на жизената енергия "ки" може да бъде разбрана в пълна степен само при непосредственото й възприемане.

Ето пример за такова непосредствено възприемане. След установяването на Морихей и семейството му в Токио през 1927 г. и особено след откриването на залата с 80 татами, наречена Кобукан, четири години по-късно, славата на о-сенсей Уешиба дотолкова нараства, че той е извикан да направи демонстрация на своето изкуство пред император Хирохито. Седмица преди демонстрацията Морихей получава остър стомашно-чревен пристъп (според други източници точно по това време боледува от жълтеница) и е толкова изтощен, че не може да се движи и дори да облече кимоното си без чужда помощ. Двамата придружаващи го ученици, които той е избрал за свои помощници - Цутому Юкава и Годзо Шиода, са сериозно обезпокоени дали изобщо ще оживее след изпитанието. Когато обаче демонстрацията започва, Морихей внезапно се преобразява. Погледът му блясва, в стойката му вече няма и следа от изтощението. Въпреки това грамадният Юкава, най-силният мъж в Кобукан, който можел да огъва гвоздеи с пръстите си, го атакува предпазливо, или както биха казали практикуващите айкидо - "стегнато". Поради тази причина ръката му е счупена още след първото хвърляне. Вторият ученик трябва да поеме върху себе си цялата тежест на четиридесетминутната демонстрация и след нея е толкова обезсилен, че остава цяла седмица на легло с висока температура. (По-късно Годзо Шиода ще развие свое собствено направление в айкидо, наречено йошинкан и по-близко до техниките на дайто рю).

Тясно свързан с ки е и един друг, също толкова труден за словесно обяснение термин - кокю. Това е "диханието на Вселената", живителната сила, която поражда и активира ки. В същото време кокю е учение за правилното дишане в бойните изкуства, способно само по себе си да генерира енергия. Неслучайно дайто рю кокю техниките, които Морихей научава от Сокаку Такеда, са били грижливо пазени в тайна - веднъж усвоени, те превръщат човека в непобедим воин. Един документален филм, сниман през 1935 г., когато Майстора е в апогея си, дава поредният "непосредствен пример" за това. Отначало Морихей е просто перфектен в техническо отношение майстор, който се движи като торнадо сред учениците си и ги хвърля по всевъзможни начини. Внезапно обаче се оставя да бъде заобиколен от десетина мъже, надава странен вик киай, който сякаш идва от корема му, и всички отхвъркват като пометени от взривна вълна… Това далеч не е единственото документирано свидетелство за "хвърляне с дихателната сила".

Ако все пак потърсим и друго, не толкова мистично на пръв поглед обяснение за ефективността на техниките в айкидо, ще го открием в нещо съвсем просто и материално - предимствата на кръговото (или по-точно сферичното) движение пред праволинейното. Тези предимства са поне три. Първо - кръговото движение позволява бързо напускане на линията на атаката, силата на нападащия е насочена в посока, където вече няма никой. Второ - въртеливото движение дава възможност да бъде изменен центърът на тежестта на нападателя, да бъде "разфокусирана" стойката му, а впоследствие и добавена допълнителна маса към неговата собствена. Трето - за разлика от праволинейното движение, което рано или късно трябва да спре, защото е срещнало някаква преграда, кръговото може да продължи практически безкрайно, при това на съвсем ограничена площ. Не е без значение и фактът, че при въртеливото движение евентуалната атака може да бъде посрещната и неутрализирана от всички възможни посоки.

Едно сравнение с друга бойна система, много по-стара от айкидо и сходна донякъде с него в техническо отношение, би илюстрирало най-добре предимствата му. Става дума за джу джуцу ( да си припомним, че едно от ранните названия на създаденото от Уешиба бойно изкуство включва изцяло тази дума), което в превод означава "техники на гъвкавостта". Основополагащият му принцип може да бъде изразен със старата японска поговорка "Блъскай, когато те дърпат и дърпай, когато те блъскат". Очевидно е, че тук става дума за праволинейни въздействия, при които ролята на физическата сила е голяма. Отнесена към айкидо, поговорката щеше да звучи примерно така: "Извъртай се, когато те блъскат и влизай, когато те дърпат". На практика при изпълнение на повечето айкидо техники се получава взаимодействие между центростремителната сила на атакуващия, нарушаваща "хармонията на Вселената", и центробежната сила на защищаващия се, стремяща се да възстанови тази хармония, като не само позволи, но и помогне на партньора да продължи в тази посока, в която "иска да падне неговото тяло".

И все пак, въпреки неоспоримите си достойнства на бойно изкуство, айкидо нямаше да е това, което е, без удивителната личност на своя създател Морихей Уешиба. Нека още веднъж се върнем назад във времето. Векове наред различните бойни изкуства (с използване на всевъзможни оръжия или без такива), съществуват като джуцу - умения, техники, призвани да убиват и побеждават врага. Връх в това отношение е самурайството, оставило неизброими примери на безстрашие и подвизи, далеч надхвърлящи представите ни за човешките възможности. Но ето, че в един-единствен ден - 21 май 1575 г. - всичко рухва. Тогава 15-хилядната елитна самурайска армия на военачалника Кацуьори, която смятат за непобедима, атакува обединените сили на шогуна Токугава и Ода Нобунга. Въоръжените до зъби конни самураи за пръв път в живота си се срещат с огнестрелно оръжие. 12 хиляди от тях намират смъртта си на бойното поле. (Спомнете си прекрасния филм на Куросава "Сянката на воина"). Това всъщност е и краят на бойните изкуства като джуцу. Натъпканата с барут и олово метална тръба, донесена в Япония през 1543 г. от португалския моряк Диего Зеймото, прави твърде незабележима разликата между храбрия самурай и подлия бандит. Ала бойните изкуства търсят начин за оцеляването си и го намират в трансформацията от джуцу в до - буквално: път, способ, метод - превръщайки се в средство за физическо и духовно усъвършенстване. Като че ли нищо повече не може да се желае.

Трябва да минат почти пет века, докато един дребен и набит, страхотно силен физически и въпреки това с вечно разклатено здраве човек, починал на 86-годишна възраст от рак на черния дроб със спокойна усмивка на лицето си, превърне своето бойно изкуство във философия, в еманация на хармонията и обичта между хората. "Обедини себе си с Космоса и мисълта за превъзходство ще изчезне - твърди той. - Превъзходството принадлежи на света на непосветените; когато всяка следа от него престане да съществува, се появява истинският човек. Опразнете себе си и оставете Божественото да действа във вас."