Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Тайдзи-цюан стил Чън

Тайдзи-цюан стил ЧънПрието е историята на развитието на тайдзи-цюан в тази форма, в която то се представя днес, да се свързва със семейство Чън, а именно с легендарния основател Чън Бу (Chen Bu, род. 1368г.), известен практикуващ майстор на бойните изкуства, родом от Шанси. (Shanxi). Известно е че през 1374 година семейство Чън се премества в провинция Хенан (Henan) на място, което днес е известно като Чъндзягоу (Chenjiagou), което в превод от китайски означава „огнището на семейство Чън”.

Отличителната особеност на тайдзи-цюан стил Чън се заключава в многообразието на формите на движение и дълбочината на енергийната работа, която се опира на универсални вселенски закони. В тайдзи Чън присъстват както мекотата така и твърдостта, заобленост и квадратност, бавното и бързото, отварянето и затварянето, лекотата и пълнотата, свиването и развиването.

Копринената нишка

В тайдзи-цюан стил Чън една от основните разлики с другите стилове е задължителното усъвършенстване в практиката, наречена „копринена нишка” (chan si jin). Названието и’ идва от аналогията с копринената буба, която плете копринения си пашкул, и чиито движения външно приличат на движенията на тази техника. Принципът за изпълнение на „копринената нишка” лежи в основата на изпълнението на всички форми на тайдзи Чън, тя е онзи основен „фирмен” ключ и знак на тайдзи, който определя характерната  спирална основа на всички движения. 
Функцията на тази практика е обединяването на физическата и енергийната система на цялото тяло и свързването на енергиите на всички негови части с центъра дантиен, което довежда до усилването на практиката и напълване на движенията. Самото изпълнение на „копринената нишка” не изисква големи физически усилия, дори дете или възрастен човек са способни да я овладеят. Обаче постигането на майсторство в това изкуство изисква доста време, осъзнаване, усилие и търпение.

Практиката на „копринената нишка” позволява да се свърже цялото тяло, като всичките му съдове се свързват в едно, при това с времето усилието преминава все повече и повече от физическата плоскост към енергийната и духовната. Редовното практикуване на „копринената нишка” позволява на човек да премине на ниво където са задействани до 99% от неговия физически потенциал на тялото, докато обикновения човек използва не повече от 40-50 % от този параметър.

Форма лао-дзя

Първата  разновидност на лао-дзя (Lao Jia Yi lu е първата „стара” форма) представлява „прародителска” форма за всички останали основни стилове на тайдзи-цюан (като например стиловете Ян и У). Тази форма съдържа бързи и бавни движения, голямо значение в нея се придава на копринената нишка, практикуването на която играе важна роля в стила Чън.

Първата разновидност на лао-дзя представлява много важен метод за подготовка и обучение по тайдзи-цюан. Затова тя се изучава преди всички останали форми и последователности. 
Като цяло се смята че движенията в лао-дзя са по-амплитудни, отколкото в другите форми на тайдзи-цюан на семейство Чън. Може също така да се каже, че са по-малко сложни. За главна особеност при изпълнението на формата се смята опората върху работата на пояса и „усвояването”, фиксирането на крайното положение за всяко движение преди преминаването към следващо.

Движенията се изпълняват предимно меко, скоростта на движението ту се забавя ту се ускорява, бързи и бавни движения се редуват. Техниката фа-дзин (fa jin), „изхвърлянето на енергия”, се задейства в не повече от 25 процента от движенията във формата.

Пао-чуй

Смята се, че във втория комплекс на стил Чън, който се нарича пао-чуй (paochui – „топовни удари”), движенията са доста сложни и енергоемки, тъй като в него твърдостта преобладава над мекотата. Традиционно се изучава едва след като ученика е усвоил основите на изпълнение на формата лао-дзя, което предполага придобиване на осъзнатост и усещане на енергията ци. Майсторите казвали: „Пет години се усъвършенствай в първия комплекс, пет години овладявай топовните удари”. Майсторите на тайдзи предупреждавали, че повърхностното изучаване на лао-дзя и неразбирането на фундаменталните принципи на тайдзи-цюан може да доведе ученика до формално изпълняване на формата пао-чуй на база само външни, макар, възможно и красиви движения.

Обучението на дадената форма е свързано с овладяването на понятието фа-дзин – взривна сила или сила на изхвърлянето. Последователността „топовни удари” традиционно се изпълнява по стремителен, взривен начин. Изпълнението на формата от началото до завършващото движение отнема не повече от четири минути.

Последователността пао-чуй стил Чън тайдзи-цюан състои от 43 движения. Благодарение на големия арсенал от енергични движения като удари, скокове, „запечатвания” и извъртания, пао-чуй се смята за един от най-важните методи за тренировка и подготовка на тялото за реални двубои.

Син-дзя

За създател на формата син-дзя (xinjia – последователността на „новата фамилия”), за разлика от лао-дзя (последователността на „старото семейство”) се смята Чън Факе (Chen Fake) (1887-1957). Двете разновидности на син-дзя като цяло приличат на лао-дзя, само че предполагат използване на по-фина енергия и по-качествена динамична сила, предвид това изпълнението на син-дзя изисква по-голямо усилие и майсторство.

Туей-шоу

В системата тайдзи-цюан също така съществува практика, която е прието да се нарича „бутащи ръце”. Същността на дадената практика се заключава в „работа по опознаване на себе си посредством  другия”. Един от принципите на туей-шоу гласи: „като отхвърляш себе си съпровождай партньора”, тоест в съответствие с външната сила на противника е необходимо да построяваме собствения си ритъм, качеството на контрол и слушане. Ако движенията на противника са бързи, се отговаря бързо, ако са бавни, бавно. Като се намира в постоянен контакт с ръцете на съперника, практикуващият се учи да слуша и пренасочва атакуващото усилие на противника и като използва силата и енергията на същото движение, за да провежда свои контра-хватки. Така се познава понятието за хармония и баланс във взаимодействието по двойки.

Исторически съществуват два типа туей-шоу: работа в движение и работа без предвижване. След овладяване на основите на туей-шоу в статично положение, практиката на туей-шоу започва да се отработва с преместване на една крачка, после на три крачки, и накрая в свободно движение. С изработването на майсторство у практикуващия може да се повишава също така скоростта на преместване и изпълнение на движенията, а също така нивото на техническа сложност на комплексите от движения.

Методически практиката на туей-шоу позволява да овладеем следващите принципи:

  • Тин (слушане) – умението да слушаш и чувстваш противника.
  • Дзоу (водене) – умението да следваш атакуващото движение на противника.
  • Нян (залепване) – следване на отстъпването на противника.
  • Хуа (трансформация) – обединяване в едно движение на усилията дзоу и нян.
  • Фа (изхвърляне) – атакуващо движение.

Работа с оръжие

От всички стилове на тайдзи-цюан стил Чън съдържа най-много техники за работа с оръжие: с меч Цян, Меч Дао, чифт мечове, с копие, алебарда, тояга, различни форми на работа с две оръжия, а също така работа с предмети, които не влизат в основната програма за изучаване на оръжията (две тояжки, дълга дебела тояга, метална пръчка).

Формата с меч Дао състои от 23 движения, които не са много сложни в своето изпълнение като са достатъчно директни и енергични. Изпълнението на дадената техника се характеризира с висока скорост и динамичност, тук се прилагат удари, разсичания, забождания, отклонявания, плавни режещи движения, а в предвижването се използват основно скокове.

Работата с меч Цян предполага повече финес и изящество. Основният принцип на работа е непрякото противопоставяне на противника, а отвличане на неговата сила към пустотата, за сметка на отклоняване  и последваща атака. Формата с меч Цян включва 50 движения и по техника на изпълнение наподобява изпълнението на формите без оръжие.

Формите с копие и дълга тояга технически са много близки по изпълнение, в арсенала от движения на тези видове оръжие има бутания, удари, отклонявания, забождане (за копието) и т.н.

Движенията с копие и тояга са доста динамични и войнствени по своята природа. Формата на стил Чън състои от 71 движения.

Работата с алебарда, която състои от 30 движения, е много сходна с работата с копие и дълга пръчка, което е  естествено, тъй като тези оръжия се отнасят към практиките позволяващи да се проработва тъй наречената „дълга енергия”. От друга страна формата с алебарда съдържа своеобразни уникални движения, което се определя от нейната форма. Значителна разлика има в теглото на оръжието (учебната алебарда тежи 3 кг, а бойната 10 кг). Формата с алебарда се отличава с голяма мощ и динамичност на изпълнение.

Формите с две оръжия (два меча Дао и два меча Цян) са подобни на формите само с едно от тези оръжия, обаче изискват много по-голямо майсторство за едновременно управление и на двата предмета. Формата с два меча Цян състои от 39 движения, а формата с два меча Дао от 35 движения.

Като цяло принципът на работа с оръжие в тайдзи-цюан стил Чън са аналогични на базовите принципи на практикуване на всички останали форми: във всяко движение тялото се движи като единно цяло, движенията са събрани и свързани с центъра дантиен, с времето оръжието трябва да стане неотделима част от тялото при изпълнение на каквато и да е е техника с него.

 статията е взета от www.daocamp.com

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow История на бойните изкуства Arrow Тайдзи-цюан стил Чън