Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

История на съвременното Таекуондо

 
История на съвременното Таекуондо
Най-доброто място да започнем историята на съвременното развитие на таекуондо е точно след освобождението на Корея от японската колонизация в края на Втората световна война през 1945. В периода между 1945 и 1947 били отворени пет училища за това, което щяло да обедини обучението по таекуондо. Тези пет училища били Chongdogwanq или Училище Синята вълна, основано от Lee Won Kuk, Mudokkwan или Училище Бойно целомъдрие, основано от Hwanh Ki, Yonmungwan или Училище за бойно трениране, основано от Chong Sang Sop, Kwonboptojang или Училище Първият метод, основано от Yun Pyong In и Songmugwan или Училище Бор, основано от No Pyong Chik. По това време тези училища използвали различни имена, за да опишат това, което преподават. Например, Chongdogwan нарича неговия стил Tangsudo, което означава вид китайски техники с ръце /Династията Tang/. Mudokkwan също нарича стила си Tangsudo, докато Yonmungwan наричат стила си Kongsudo, което означава път на празната ръка. Kwonboptojang наричат стила си Kwonbop, което означава юмручен метод. Въпреки различията в имената, това на което учели в училищата всъщност било много еднакво. Както можело да се види от имената по това време не се наблягало особено на техниките с крака. Това обаче се променило много бързо. Това се случило в средата на петдесетте години, когато управляващите различни училища започнали да изпитват нужда за общоприето, обединено име на това, което преподавали. Няколко имена били предложени, между които и таекуондо. За това време обаче името не било установено и училищата продължили да преподават под различни имена. В началото всичките тези училища, освен Songmugwan, били отворени в Сеул. Незабавно след отварянето си те започнали да привличат значителен брой ученици и популярността им нараствала много бързо. Корейската война, която избухва през 1950 и продължава до 1953, прекъсва разцвета на бойните изкуства за няколко години, но в средата на петдесетте години училищата се възобновяват и още няколко нови училища били отворени.
 
В началото на шестдесетте години таекуондо започва системно да се организира по отношение едновременно и на управление, и на техника. През 1961 Корейската Taesudo Асоциация била сформирана като опит да се организира управлението на различните училища. Накрая, през 1965, била сформирана Корейската Таекуондо Асоциация и името таекуондо станало официално.
 
През 1966, Международната Таекуондо Федерация била учредена с цел да представи и разпространи таекуондо извън границите на Корея. Това било важна стъпка в международното развитие на таекуондо. Обаче най-важните промени, които таекуондо претърпява през шестдесетте години, били свързани с начина, по който то се практикува и със самите техники.
 
През петдесетте години, таекуондо спарингът все още приличал по система, на тази използвана в японското карате: цялото тяло участвало за постигане на целта и никакъв контакт не бил позволен. Това се отразило на убеждението, че таекуондо бил първият и най-важен начин за самозащита, където цялото тяло било средство и контактът между опонентите би се изразил в сериозно нараняване. В началото на шестдесетте години обаче управляващи в таекуондо започнали да експериментират с коренно обновена система, което щяло да се отрази на новия боен спорт по начин различен от всичко виждано досега. Този нов боен спорт щял да запази някои важни прилики с традиционната корейска игра taekkyon.
 
Първото важно нововъведение било използването на защитна жилетка, което позволявало на борците да изпълняват техниките с пълната сила на тялото. Следващото било забраната за удари с юмрук по лицето. Само удари с крак по лицето били позволени. Идеята за това била, че е относително лесно и естествено е да удариш с юмрук лицето, докато да удариш с крак лицето на опонента е трудно и изисква значително трениране и умение. Наред с тези промени, управляващите в таекуондо експериментирали с друга коренна промяна. По-рано, всяко действие било спирано всеки път, когато опонентите щели да се сбият /тръшнат/, така че резултатът можел да се приключи или да се реши. В новата система продължаването на играта било позволено и постигнатият резултат се запазвал. Резултатът от промените бил развитието на нови техники за удари с крак и стратегии, които били различни от всичко видяно в другите бойни изкуства.
 
Системата била за първи път официално представена през 1963, когато таекуондо било прието на Корейския Национален Спортен Фестивал като демонстрационен спорт. Следващата година таекуондо било официално прието като постоянен спорт в спортния фестивал, използвайки тази система. С включването му в Корейския Национален Спортен Фестивал, спортът таекуондо пожънал изключителен растеж в Корея. Средни училища, висши училища и университетски отбори били бързо създавани и броят на състезателите и състезанията нараствал всяка година. Този растеж от своя страна донесъл много промени в таекуондо. През 1965 се провел Първият Национален Таекуондо Шампионат с осем категории спрямо теглото - от лека до тежка. Използването на толкова много категории било също нововъведение в бойните изкуства. През 1966 бил проведен Първият Национален Таекуондо Шампионат за средните и висши училища и университетите и отворил вратите за формирането на отбори от средните и висшите училища и универитетите по цялата страна. Следвайки тази тенденция, през 1971 се провели Първият Шампионат на Началните Училища и Първият Женски Таекуондо Шампионат, които представили развитието на спорта таекуондо за младежите и жените. През този период с голям брой отбори и индивидуално практикуване и нарастващият брой състезания, техниките на съвременното таекуондо продължават да се развиват до забележителни размери. В началото членовете на първите пет училища не общували много един с друг, но тренирали най-вече с членовете от техните училища. Обаче, след като отборите били сформирани и състезанията започнали да се провеждат често, учениците от различните училища започнали да се състезават един с друг и в случаите на университетските отбори често откривали съотборници от другите училища. Резултатът от тази обмяна между различните училища бил период на интензивно изпробване на нови техники, за да станат практикуващите по-конкурентни при новите правила, които наблягат на пълен контакт при удари с крак.
 
Шестдесетте и седемдесетте години били времето, когато повече от техническите нововъведения в спаринга били развити като удари с крак със завъртане и скачане и забележителна работа с крака, която позволява на състезаващите се да изпълняват сложни и поразяващи комбинации от удари с крак докато се движат напред и назад. До осемдесетте години, съвременната същност на таекуондо като спорт с техники и правила, била окончателно установена. Все пак продължават едва доловимите промени в стратегията и техниката, което е знак за динамичната и развиваща същност на спорта таекуондо.
Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow История на бойните изкуства Arrow История на съвременното Таекуондо