Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Историческо минало на Таекуондо

Историческо минало на Таекуондо Корея е била силно повлияна от Будистката и Конфуцианската мисъл от Китай, а на свой ред Корейският будизъм и другите аспекти на Корейската висша култура силно влияят върху Япония. При това е имало значителна търговия между трите кралства от ранните години. В такъв случай има малко съмнение, че бойните изкуства на трите страни са били по някакъв начин повлиявани едно от друго. Очевидно е обаче, че бойните изкуства на трите страни  се явяват, за да отбелажат отделните особености на културата на техните страни. Корея има дълга история на бойните изкуства, разпростираща се назад в древни времена. Писмените исторически паметници от ранните дни на Корейския полуостров са разпръснати, но има значителен брой добре запазени археологически артефакти, които разказват за ранните корейски бойни изкуства. Най-ранното невъоръжено бойно изкуство, което е било отбелязано било наречено subakhi. Стенопис, открит на стените на кралска гробница, наречена „Muyongchong”, датира от около края на 4 век от нашата ера от епохата на Koguryo /37 преди нашата ера - 668 от нашата ера/, изобразява двама мъже в невъоръжена битка. Докато има някакъв спор върху това дали това е subakhi или корейска форма на борба, наречена ssirum, то несъмнено е, от подобни стенописи от други гробници от същия период, че има систематизирана форма на невъоръжена борба от това време.
 
  Фактът, че тези стенописи са открити върху стените на кралските гробници ни показва важността на subakhi в  Koguryo обществото. Само онези предмети и образи, които са били измислени да пазят или забавляват кралете, заровени там, са били разрешени върху стените. Терминът subakhi за първи път се появява в Корейските исторически паметници по време на Династията Koryo /918-1392/. Справка в История на Koryo разказва за човек на име Doo Kyung Song /?-1197/, който искал да влезе в специален клон на войската, който бил отговорен за охраната на кралския паланкин и който набирал мъже, известни с техните subakhi умения. Subakhi става достатъчно популярно по време на Династията Koryo, която в най-малко две места  от История на Koryo отбелязва събития, в които мачове по  subakhi се провеждат пред краля. Това е важна част от историята на бойните изкуства, която ни разказва, че дори по това време корейският народ се е наслаждавал на състезателните аспекти в бойните изкуства. Знакът su означава ръка, bak означава удрям и hi означава играя или игра. От тази информация и други исторически паметници можем да видим, че subakhi е било не само бойно изкуство, но и състезателен спорт. По тази причина е възможно Корейците да са били първите, които са систематизирали този вид бойно изкуство в ранна форма на спорт в Азия.
  По време на Династията Choson /1392-1910/, невъоръжените бойни изкуства страдат значително от силното обръщане на вниманието на ръководещата класа върху литературните активности за сметка на физическите активности. Имало е обаче две важни изключения от тази тенденция. През 1790, крал Chongjo възлага написването на книга, наречена Muyedobotongji, която е била ръчно илюстрирана с корейските бойни изкуства. Въпреки че subakhi и други бойни изкуства са били гледани от високо от елита, subakhi най-малкото изглежда да продължава развитието си. В един вид енциклопедия на корейските обичаи и нрави, писана по време на царуването на Крал Chongjo /1777-1800/ и озаглавена Chaemulbo има твърдение, че бойното изкуство subakhi се появява да бъде наречено „takkyon”. Добро предположение е, че „takkyon” е това, което по-късно бива наречено „taеkkyon”. Това, което е важно тук е не, че името е променено, а че техниките са значително изменени. В ранните исторически бележки за subakhi са отбелязани главно техниките с ръце. Например „Ui Min удари стойката с неговия юмрук и мертеците се разлюляха”, или „Du Kyong Song разруши тухлата с неговия юмрук”. Все пак, до края на 19 век, историческите записи, свързани с taеkkyon наблягат на това, че е било бойно изкуство предимно с техники за удари с крак. Всъщност до това време е ясно, че  taеkkyon е било в действителност методическо състезание изпълнявано с работа с крака и стратегия. Според някои учени, taеkkyon е имало всички характеристики на съвременния спорт. Известна картина на Yu Suk /1827-1873/ изобразява заедно провеждани мачове по taеkkyon и ssirum /корейска борба/. На картината, участниците са заобиколени от наблюдаващи, включително бащи, които са довели синовете си да гледат мачовете.
 
Тaеkkyon станало толкова известно като народен спорт, че хората започнали да се обзалагат за изхода от мачовете и това се отразило на законодателството на консервативното нео-конфуцианско правителство със забрана за практикуване на taеkkyon.
 
  Книга, написана през 1923 от историк на име Choi Yong Nyon и озаглавена Haedongjukchi дава най-доброто описание на методиката на taеkkyon и ударението е поставено върху трудните техники за удари с крака: „Имало е умение за борба, в което играчите се опитвали да се победят, използвайки краката си. Най-ниското ниво на умението било да изриташ горната част на крака на опонента, следващото по-високо ниво -  да изриташ раменете и най-високото признание било давано на този, който може да изрита опонента си в главата.”
 
През 1895, американски антрополог на име Stewart Culin посетил Корея с цел да изучава корейските игри. В неговата книга “Корейските игри” той включва картина на две деца, участващи в taеkkyon мач.
Тaеkkyon станало толкова известно като народен спорт, че хората започнали да се обзалагат за изхода от мачовете и това се отразило на законодателството на консервативното нео-конфуцианско правителство със забрана за практикуване на taеkkyon. Въпреки това taеkkyon е било широко разпространено докато натиска на Конфуцианските власти, които го смятали за неуместна дейност, изглежда водел към постепенното му изчезване от културата. В края на 19 век, Корея минава през един вид пробуждане към чуждестранните влияния. Корея дълго е била затворена за чужденците, с изключение на китайците и малко търговия с Япония. При това, към края на века, със създаването на няколко чужди посолства като тези на Великобритания, САЩ и Германия, Корея се е придвижвала към осъвременяване. За нещастие, това е било по времето, когато Корейската армия е била в низината си. Години на изоставеност и занемареност от управляващите учени били довели до влошаване на националната сигурност. Тази тенденция повлияла също народната култура. Игри като taеkkyon и друга игра, наречена sockhon, която била камък, пораждащ съперничество между селата и обикновено се провеждала на Фестивала на 5 май,  както изглежда били жертви на нео-конфуцианския консерватизъм.
 
В такава атмосфера Корея загубила суверенитета си от Япония чрез принудителна анексия. Традиционната корейска култура нататък страдала от японската политика на поглъщане на Корея в Японската Империя. За щастие, taеkkyon не изчезнало напълно, а било запазено в тялото на един мъж, Song Dok Ki /1893-1987/, който отговарял за съживяването му след освобождението през 1945. Историята на subakhi и taеkkyon е добра илюстрация на любовта на корейския народ към енергичните бойни изкуства. При това, развитието от subakhi, където се набляга на техниките с ръце към taеkkyon, където се набляга на техниките с крака, показва предпочитанията на корейската култура към спортове и дейности, при които се използват краката. Вероятно по-важна за по-късното развитие на таекуондо е тенденцията на корейските бойни спортове да оценяват по-трудните умения над по-лесните и по-прости умения. Този аспект на корейската култура е изиграл важна роля в развитието на таекуондо в силно усложнен и усъвършенстван боен спорт, какъвто е днес.
Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow История на бойните изкуства Arrow Историческо минало на Таекуондо