Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Имало ли е български бойни изкуства?

Имало ли е български бойни изкуства?

Имало е и то на забележително ниво.Според изследователите почти всички северни стилове на китайските бойни изкуства са с хуно-български произход. За историята и съдбата, разпространението (включително в Западна Европа!) на българските бойни изкуства се разказва в книгата на д-р Дориян Александров "Бойни изкуства и военно дело на древните българи":
"...Идвайки от дълбините на Азия древните българи развили и донесли със себе си уникални бойни изкуства, психофизическа култура и военна стратегия, с която разгромявали безчислените армии на китайци, монголци, византиици, славяни, араби и римляни. Освен бойните изкуства българите донесли в Европа и редица технически новости, завидна държавност и хилядолетна култура, предадени им от цивилизации, съществували преди Потопа..."

Но съществуват ли днес български бойни изкуства? През последните деситилетия бяхме сведетели на много опити, демонстрации и книги, ръководства по "Български бойни изкуства" с най-различни названия, но винаги някак си звучащи по китайско-японски...Честно казано точно така изглеждащи и на практика...
Не така е било обаче през 19 - ти век. Оказва се че наред с народната борба сред населението в манастирите са били съхранени част от бойните умения в ръкопашния бой. Странно звучи за българските манастири,където се смята ,че само се пости и се четат молитви от сутрин до вечер, но е факт. Тогава и работата не е била много защото са си имали ратаи, но що за ръкопашен бой сред християнските монаси,които нито са будисти нито имат нещо общо с Шао Лин...? За какво става въпрос? Отговора накратко можем да намерим в статията на Деян Енев от в-к "Сега", част от която ще си позволя да цитирам тук:

manastirite-boini-izkustva"...Връзката на манастирите с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството. В превод от новогръцки"таксидиот" значи "пътник", но и "духовник","изповедник"... Тоест таксидиотите са принадлежащи към черното духовенство лица, които обаче пребивават не в затвореното и извисено духовно пространство на манастира, а в светска среда, където изпълняват мисионерски - богослужебни и просветителски функции.
Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на 19-и в.
Постепенно през 18-и и първата половина на 19-и век страната е покрита с плътна мрежа от метоси в по-важните селища. Според Иван Радев, един от малцината ни по-задълбочени изследователи на таксидиотството, "метохът е едновременно молитвен дом, страноприемница и средище за просвета". С най-добре развита мрежа от метоси са най-големите български манастири - Рилският, Зографският и Хилендарският. За таксидиоти се изпращат по правило най-интелигентните монаси; повечето са въведени в архимандритски сан, мнозина вече са били игумени, тоест притежават и необходимия социален опит.
Според твърдението на Климент Рилец "изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) ставало след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост".
Таксидиоти са Йосиф Брадати, йеромонах Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели, първият български екзарх Антим Видински, митрополит Иларион Макриополски... - да изброим само най-известните.
Една от най-важните дейности на таксидиотите била финансовата. Те събирали милостиня, чрез която се поддържала дейността на големите манастирски центрове. В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров е отделил специална глава за бойните умения на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие нацялостна бойна система при монасите таксидиоти,тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.
Монасите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст, самоотбрана с продълговата кожена торба - кемер, която се носела препасана на кръста под расото и когато била пълна с монети, се превръщала в страшно оръжие, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба. Освен това се изучавали приложна психология, методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо-физическа подготовка на базата на религиозната практика. Авторът твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала..."
filip-totio
А този полузабравен герой ( войводата Филип Тотю),  не е таксидиот, но на практика се изявява като български нинджа..За свое оправдание турците обявили "че куршум не го лови,той хващал куршумите със устата си ,и бил неуловим понеже имал криле под мишниците си".

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow Интересно Arrow Имало ли е български бойни изкуства?