Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Последният ще бъде първи - Тайната на ефективната самозащита

Последният ще бъде първи - Тайната на ефективната самозащита

Част от новата книга на ГМ Керншпехт, която ще излезе този месец и която представя логическото продължение на неговият труд „Атаката е най-добрата защита”.

От къде може да знаем, кога нападателят ще атакува.

Предупредителните мозъчни импулси

През 1965 двама немски невролози открили, че се разпознават определени мозъчни импулси между половин до една секунда преди да започнем някакво просто волево движение (примерно да си мръднем пръстта). Този голям времеви интервал, между подготовката на едно действие и самото действие, се сторил твърде дълъг на един американски мозъчен изследовател и професор, дотолкова че той решил да открие, кога точно човек осъзнава, че става инициализацията на едно такова просто волево действие.


Можем да оставим настрана начина и подробностите по неговият експеримент, във всеки случай той обаче е открил, че за съществуването на намерението и инициализацията на едно такова действие, осъзнаваме 0,2 секунди преди извършването на самото действие. С други думи изминават 0,3 секунди преди да осъзнаем, че сме решили да извършим едно действие. Тоест решението да извършим едно волево действие се взема без нашето знание, самото инициализиране на действието стартира подсъзнателно!

(Бел. Превод. - чак 0,3 секунди след намерението за започването на едно действие осъзнаваме, че възнамеряваме да направим нещо, като остават още 0,2 секунди до извършването на самото действие(общо 0.5 секунди – от появата на първите мозъчни импулси до самото случване на действието)!

При това нашето съзнание ни кара да мислим, че това вече 0,3 секунди старо решение, сме взели съзнателно и то сега. Нашето съзнание тъй да се каже ни мами безсрамно!

С какво са ни от полза тези резултати от изследването, за нашата BlitzDefence- ситуация в ритуализираната схватка?

Интересно е все пак да се знае, че намерението да се започне преднамерено действие, е разпознаваемо в мозъка като готовност за действие 1 секунда или поне 0,5 секунди(в случаите на по просто действие) преди това. Но в практиката не можем да окачим електроди на главата, на разбеснелият се клиент във бара, за да установим, чрез многократно ЕЕГ (електроенцефалограма), че съществува някаква заплаха.

Предателският език на тялото


Само 0,2 секунди преди действието, нападателя знае, че иска да удари. Но неговият мозък и неговото тяло знаят за това преди още 0,3 секунди. Докато нападателя още си няма и понятие, тялото му вече е приведено в действие: Хормоните са изпратени. Оръжията са извадени, снарядите са заредени, всичко е готово, за да се запали фитила, двигателите работят на пълна мощност, мускулите вече се подготвят за реакцията на откат.


Самият бъдещ нападател, все още не знае нищо за това, но защитаващият се знае повече за него, отколкото той за себе си.

Милиони бита информация, които все още не са пристигнали в съзнанието му, могат с малко опит, да бъдат прочетени от защитаващият се. За този, който разбира езика на тялото, има нужният опит и вярва в своята интуиция, те са една отворена тайна.

Този който е подготвен за действие, който реагира на издайническите знаци на тялото и който не е парализиран от страх, има повече от добър шанс, да бъде по-бърз от своя нападател и да осъзнае, преди атакуващият или най-малкото заедно с него, че атаката е неизбежна. Дясното(не-говорящо) мозъчно полукълбо, разпознава диагонално през лявото око, без ние да знаем как точно, подготовката за атака на другият.

Тъй като ние реагираме с една практикувана и препрограмирана WingTsun-контраатака, можем да заключим, че сме способни на минималното време на реакция от 0,1 секунди. Като добавим и атака също за 0,1 секунди, се получава общо време от 0,2 секунди. Нападателят няма реакционно време, но за сметка на това има едно не за подценяване време за подготовка от 0,5 секунди. Ако му добавим и времето за самата атака от 0,1 секунда, за него се получава общо време 0,6 секунди.

На теория, ако нашият защитаващ се разпознае подготовката на атаката при минус 0.5 секунди (потенциала на подготовка), би могъл да удари нападащият в главата 0.1 секунда, преди той да е осъзнал, че иска да напада. Може би това е и обяснението, защо някои бабаити, които обичат да пошляпват опонента, след като, както се казва „изядат няколко”, измрънкват: „Но аз нищо не исках да направя.“

Тъй като, при моите експерименти, ударите ми често попадат, според собствените думи на „противника”, когато точно му е станало яско, че иска да удари, предполагам, че разпознавам „несъзнателно” подготвителният потенциал някъде при минус 0,2 секунди, точно когато осъзнава, че иска да нападне. Дори при минус 0,1 секунди, защитаващият се да разпознае подготвителният потенциал и при 0,0 контрира с неговото действие атаката на атакуващият, неговата реакция е едновременна с акцията на атакуващият. Въз основа на позициите и завъртанията при WT-юмруците, BlitzDefence-практикуващият би имал предимство, би контролирал ръката на противника и би нанесъл удар.

Реакцията е винаги по бърза от атаката!

Постоянно чета за майстори от подобни стилове, че атаката е по бърза от реакцията и че ние можем да бъдем проактивни бойци, които активно да определят, контролират и инициират атаката. Чак след десетилетия проучвания и експериментиране разбрах истината. Тези хора броят времето от началото на самата атака и затова и считат за превъзхождащ атакуващият, защото той няма реакционно време. Но фактически атакуващият е забавен от времето за подготовка, което в нашият случай е пет пъти по-бавно. Разпознае ли защитаващият се несъзнателно, чрез дясното мозъчно полукълбо потенциала на подготовка, тогава може лесно да нанесе удар като реакция на акцията. Но тъй като, според някои учени, дясното мозъчно полукълбо по-бързо се поддава на въздействието на алкохола от лявото, трябва човек да остане трезвен в дискотеката, в случай, че очаква неприятности или привлича такива ...

Всъщност е много мило, че природата е направила реакцията по-бърза от акцията. Този който иска да атакува, първо планува, поставя се в удобна позиция, „прави си сметка” как най-добре да удари, така че да извлече най-много сила от ръката или позицията си и обмисля последствията от своето действие, отбраняващият се, понеже реагира, не мисли за подобни неща. Докато атакуващият трябва да вземе решение, отбраняващият се трябва само да реагира с една полуотпусната кондиционирана реакция, нещо като удара с опашка при влечугите.

Защо честният герой, побеждава в уестърните толкова често.

Не друг, а самият Нийлс Бор е стигнал до подобно заключение, мислейки по въпроса, дали романтичните уестърни имат право, когато при дуели винаги оставят да спечели героят облечен в бяло.

Той пратил своите студенти, да купят пистолети играчки и кобури, и след това един след друг ги победил в дуели, за да докаже, че честният, който дава предимство на другият, побеждава. Като това не означава, че той чака, а че оставя другият да хване първи оръжието. Лошият трябва да реши, кога ще посегне, оттам и му трябва повече време от добрия. Нашият герой реагира на ваденето на другият с едно кондиционирано рефлексно действие, за което му е нужно много по-малко време отколкото на злодея.

За това не са нужни особени решения(битове), тъй като не е необходимо да идентифицира отблизо противниковото действие и реакцията, която е упражнявана много хиляди пъти, е просто стрелба в тялото на противника.

Свободата на волята и правото на вето.

Мозъкът, изглежда, взима тайно и без наше знание решения, които после радостно ни съобщава с закъснение.

Колкото предимства, това закъснение на съзнанието ни дава, в ролята на отбраняващи се в ритуализираната схватка или в една ситуация на дуел с револвери, толкова и смесени са моите чувства, там където се засяга концепцията свързана със свободата на волята и нашият избор. Имат ли право тези които казват, че „човекът не е способен на действия“? Това поставя юридически проблеми, тъй като как би могло да се осъди някой за нещо, за което той не е взел самостоятелно решение?

Как средностатистическият човек да следва това което е дадено като заръки в новият завет, след като може да изпълнява само забраните чрез правото си на вето?

Това , че имаме поне още 0,2 секунди време, да отменим, след като сме осъзнали и сме станали наясно със него, взетото от мозъка(?), за нас (кой?)неосъзнато, планирано решение, е много слаба утеха.

С други думи, човекът има 0,2 секунди за налагане на вето. Достатъчна причина, да живеем много съзнателно и винаги да слушаме вътрешното си аз, и примерно да упражняваме Siu-Nim-Tau много бавно. Само при бавните упражнения(Zeitluppe – времева лупа – бел. прев.) можем да постигнем бдителност, да използваме шанса на двете десети от секундата, които изразяват разликата между машината и човекът.

Отново и отново трябва във всекидневната ни практика да опитваме, преди началото на дадено действие, било да хванем чашата или да пъхнем ключовете в джоба си, да вземем съзнателно решение за него.

Да разпознаем и да поискаме да променим състоянието си, за да се издигнем над статуса на машината. Да преодолеем робота в нас и да поемем господството и отговорността над нас самите, трябва да бъде най-важната цел на всеки човек!

Автор: Грандамайстор Проф. Кийт Керншпехт
превод Иван Иванов (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.)

 

статията е взета от www.wingtsun-bg.com

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow Интересно Arrow Последният ще бъде първи - Тайната на ефективната самозащита