Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

За невъзможността да предадеш нещо, когато другият все още не може да го възприеме

За невъзможността да предадеш нещо, когато другият все още не може да го възприемеВъпреки първите ми статии за тъй наречените „Тайни“ срещам ученици, които ме питат, защо въобще трябва да има тайни във Винг Тчун. Не може ли без? На моят контра въпрос, какво има предвид питащият под „тайни”, получавам отговори най-вече от сорта на: „Ами, примерно това малко движение в китката при Гуат-сау или че в определена ситуация съм по защитен с Тан-сау отколкото с ву. Или защо Чам-кю-стъпката се прави само наляво. Или че Бонг-сау принципно не означава „ръка-Крило” или откъде произхожда третата форма.“ Често такива „трикове“, до които човек стига сам с годините, или лични интерпретации на майстори, погрешно се считат за тайни.

Но фактически тези неща(положително интересни и полезни) са външни и повърхности, като позицията на пръстите при Фок-сау.


ГГМ Льон Тинг нарисува това лято на участниците на семинара в Италия и Германия, един вълк който бе облечен в овча кожа. „Това е ВТ", обясни най-завладяващите „тайни” на нашата система, „ние имаме само една концепция, принципи, мотота, към които се придържаме, това е вълкът. Чрез тях можем да облечем кожата на кое да е друго животно. Тогава се остави да бъде нападнат от един от майсторите с техническа степен и се защити с Шаолин-, Тай Дзи-, Богомолка- или тай-бокс-техники след което и надви ВТ-техничара. Въпреки че техниките, които използваше, бяха типични за други стилове, той надви ВТ-нападателя с ВТ, т.к. вълкът, на който беше навлякъл чуждата кожата(Шаолин. Тай Дзи и т.н.), беше ВТ-Концепцията. Той спечели с концепцията, външната картина далеч не беше важна. „Не обръщайте толкова внимание на повърхностните дреболии, не гледайте чашата, от която пия, а дали питието ми харесва. Не губете целта от погледа си. Някои «От дърветата, не виждат гората», толкова много тайни приписват те на ВТ. При това ВТ е толкова прост, а те го правят ненужно сложен."

Точно това е проблема. На семинари ГГМ Льон Тинг винаги е питан за подробности, дали при напредваща стъпка от IRAS първо се завърта кракът, накъде му сочат лакътните ямки при юмручни удари, нагоре или настрани. И колкото повече повърхностни въпроси задават участниците, толкова повече противоречиви отговори получават. По много от тези ненужни въпроси ГГМ Льон Тинг никога преди не е мислил, но сега му се налага да отговори на питащият, което и прави. Той не дава общовалиден стандартен отговор, а един педагогически, психологически или даже философски отговор, който често важи единствено за питащият и само за специфичната ситуация. Ако някой зададе привидно съшият въпрос, но при леко променени условия, то той получава понякога и противоположен отговор. В това обаче няма никакво противоречие, тъй като отговорът на майстора важи само за питащият и то за решаването на неговият конкретен проблем. Може би питащият има нужда от окуражаване вместо технически отговор и затова получава един напълно не технически отговор. ВТ, това не са всъщност движенията, както ни показа паралела с овчата кожа. Техниките могат да произлязат даже от Джиу-джицу или Карате (ако са достатъчно икономични), ВТ е операционната система, нашето тяло е хардуера, а движенията са софтуера.

„Единствената тайна техника във ВТ," казва обикновено сифу Льон Тинг , „е тази, която човек не упражнява, поради което ще си остане за него винаги тайна." Който уверено тренира и работи над себе си, ще разбира всеки път повече. Това което днес не разбираш, и даже не може да разпознаеш като проблем, ще ти бъде по ясно следващата година и даже ще може да формулираш като въпрос. Но само, ако междувременно си тренирал прилежно. Фактически сам си изработил предпоставките, за да възприемеш въздействията, не си чакал, да ти дадат всичко на готово. И вече можеш да бъдеш „просветляван” по нататък.

Мислиш, че знанието „се пази в тайна”, фактически обаче проблема е, че неподготвеният не може да го разбере, тъй като не е подготвил „почвата си” за семената, не е „орал” достатъчно.

Това което много наричат „пазене в тайна" , е всъщност невъзможността да се предаде нещо, което другият все още не може да възприеме и разбере. Това има предвид сигунг Льон Тинг, когато в неговата нова Сиу-Ним-Tao-книга говори не само за физическият, но и философският смисъл на „containable”(възприемчив).

Когато преди 28 години започнах да уча от ГМ Льон Тинг, той не ме улесняваше, както са улеснени учениците в днешните забързани времена. Той не ми обясняваше нищо, трябваше сам да си правя изводите, да го наблюдавам или да крада видените от него техники или на неговите асистенти. Нямаше книги или плакати на формите, и секциите не бяха изцяло разработени. Не знаех, накъде пътувам, тъй като маршрута тогава не ми беше разяснен. Щом, след дълги мъки, нещо ми се изяснеше, това упражнение отпадаше и се заместваше от нещо съвсем различно, пред което стоях като пред огромна планина. Често се връщахме към старата тема месеци по късно. Всичко това ме принуди да премислям самостоятелно нещата, да осмислям какво ме е научил. Той ми даваше импулс и аз продължавах нататък.

Често загубвах дирята, и забелязвах чак когато коригираше собствените ми грешки в моите ученици. Тогава бързо променях курса. Бързата адаптация към нови ситуации е най-важната и необходима способност във Винг Тчун ...

Когато моят Си-фу отговаря на въпроси от ученици несвързано, често грубо и очевидно пресилено, та дори и цинично, той със сигурност не го прави, за да ги дразни или подвежда. Напротив, той иска да ги събуди, като да те ударят с пръчка. Истината зад най-висшият Винг Тчун, касаещ 3-тата степен, при който става въпрос за самопознание, не е достъпна по утъпканите пътеки, а единствено чрез използване на символика и притчи, може да доведе до промяна в мисленето. Не без причина в новият завет се говори само с езика на символиката и под формата на притчи, само посветената езотерична общност от хора, може да понесе и разбере чистото учение, а и в крайна сметка и нещо друго. Както в конфуцианството, да покажеш само един ъгъл и да престанеш да поучаваш, ако ученикът сам не намери останалите - само това е истинската помощ, тъй като да обясняваш подробно и да ‘смилаш’ всичко само външно изглежда като помощ за ученика, но всъщност го приспива.

Да „улесняваш” търсещият и да му обясняваш нещо, за което той не е готов, е по – скоро контрапродуктивно. Поне дългосрочно погледнато. Същото важи и за концепциите. Да поставиш пред някого готова интелектуална конструкция, която мозъка му може веднага да усвои, означава да го ограбиш. Тъй като съзнанието му казва „разбрах” и се „изляга мързеливо”, без със собствени усилия и работа да го изгради и да получи истинско разбиране. При създаване на вътрешен конфликт у учениците, чрез противоречиви отговори, които се люшкат между потвърждението и отрицанието, майсторът спира „интелектуалното” мислене и включва чувството, което винаги идва преди мисленето. Истината се открива пред хората винаги само за много кратки проблясъци, в краткотрайни вдъхновения и впечатления, иначе хората не биха устояли, светлината би била твърде силна. И дори един мимолетен проблясък на истината притежава динамична сила, която носи в себе си семето на заблудата. Колко често някой вижда един много малък аспект от истината и тъй като дори и тази малка част е толкова прекрасна, вярва че е видял всичко. Защото и тази малка част често ни дава толкова много сила и превъзходство, че се заблуждаваме, че това е цялата истина. И често не грешим съвсем, тъй като и в най – малката частичка трябва да се съдържа някакси цялото. И тъй като с нашият човешки интелект от една малка част не можем да заключим за цялото, пиша това, тъй като знам колко много неща стоят пред вас. Слепецът, който докосва кракът на един слон, може да предположи, че това животно е с формата на колона. Ако обаче докосне хобота му, може да заключи, че е нещо като змия.

Ние можем да заключим, от същността на едно и две и три измерения, какви са свойствата на четвъртото, но то въпреки това за нас ще е мистерия и никога няма да можем дори да си го представим. В крайна сметка може да стигнете до цялото, ако тръгнете от цялото.

Този който, поради щастливо обстоятелство или защото генерал Куан[1] е „благоразположен”, успее да хвърли един единствен дълбок, но кратък поглед върху системата, той вярва, завладян от гениалното разкритие, че е видял и разбрал цялата „истина”. Тъй като не е възможно да има повече! Фактически ако по дълбоко вникне в материята, той ще види противоречия, които го мотивират за по нататъшни проучвания. Той дори не би посмял да каже с уверен тон: „Това се прави така и по никой друг начин!" Строго погледнато няма верни или грешни, а само по - добри или по - лоши интерпретации на ВТ-Концепцията. Дори когато ГМ Льон Тинг вика „ГРЕШНО!" и всички се споглеждат, все едно са извършили смъртен грях, се има предвид, че движението може да се изпълни по – икономично или с по – малко сила или не толкова усложнено. Нито пък инструкциите по чи-сау секциите са закон за всички времена и всички ситуации. Всичко е взаимозависимо. Секциите показват само примери, как човек може да се държи умно и да пести силите си. Но има много други възможности за интерпретации, които човек може да научи примерно на семинарите на ГГМ Льон Тинг. „Не може ли човек сам да се сети за тях" чувам често да питат някои. Може би, ако си ГГМ и се занимаваш с това толкова интензивно колкото моят Си-фу, но защо да откриваш колелото още веднъж? Ако питате мен, аз смятам за по икономично, да се мисли нататък от вече развитите знания. За да разбира, за да разбира все повече и повече, човек трябва да се научи да прилага наученото, като отново да се връща към него и отново да се вглежда по детайлно, и всеки път да придобива по дълбоко познание.

Да разглеждаш един единствен аспект и да му причисляваш (непознатото) цяло, и да изискваш, цялото да се държи по (привидно) същият принцип, който вярваш, че си разпознал, е надменно, арогантно и път водещ към заблуда.

Точно на тази тема, водих с моят сифу един задълбочен разговор през лятото в Берлин, при който и двамата установихме че сме на мнението на един философ, който предупреждава, че всяка обособена идея трябва да доведе до дисбаланс на цялото.

Keith R. Kernspecht

Внимание:
Съдържанието на тази статия се базира на древни знания, мъдрост, разбирания и науки на учени и преподаватели, чиито идеи са много близки до идеите на Винг Тчун-самозащитата.
Моите месечни статии могат да ви дадат само теоретични импулси за практическата работата върху вас самите. Самото четене е само подготовка, но не и самата работа.

превод Иван Иванов (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.)

статията е взета от www.wingtsun-bg.com

[1] легендарен генерал в ерата на трите царства по време на династия Хан, почитан от китайците като патрон на бойните изкуства

Вие сте тук:Начало Статии Интересно За невъзможността да предадеш нещо, когато другият все още не може да го възприеме