Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Един срещу всички, всички срещу един

altСтранно на пръв поглед звучи мотото от Тримата мускетари - един за всички, всички за един.

Защо е нужно да го обръщаме в негативна посока? Ами защото това ни се случва всеки ден, в много ситуации, и в детската градина, и в училището и в университета, и в работата и в бизнеса и даже в любовта.

Често напоследък си мисля, че на народното събрание стои един текст, който всички знаят, съединението прави силата, но никой не знае, че отдолу е имало и втори ред, който е паднал или махнат - разединението прави политиката. И това съждение никак не е ново - разделяй и владей, са казали древните римляни. Защото когато хората са разединени, те са сами, а когато са сами, се управляват лесно.


В нашата страна действа странен модел на образование, който невидимо ни моделира в тази посока и когато завършим ние не сме готови за живота, става сблъсък между нас и другите, който продължава цял живот. Какво е това невидимо нещо, което е толкова определящо, но никой не говори за него. Това е правилото - един срещу всички, всички срещу един.

Когато сте в училище, и ви изпитват, вие се борите срещу другите, за да ви пишат по-висока оценка, ви си мълчите, когато някой не знае, ако подсказвате, ще ви пишат еденица или двойка, ще ви порицаят. Никой не споделя знанията си с другите, защото ще му ги откраднат, няма да му пишат оценка, или даже и по-лошо, ще му пишат по-лоша оценка. Затова, всеки се готви сам в къщи, не се коментира как си стигнал до решението на задачата, не казваш откъде си чел на никого, за да забелжат теб. Сам срещу другите.

Но и другите се обръщат често към един. Всички срещу един. Винаги един е виновен за неуспеха, а за успеха винаги се опитват да са виновни всички. Всички странно някак се обединяват срещу един, за да може да има виновен, за да има враг. Понякога, учещите сами са определяни като зубъри, защото са сами и различни и групата неучещи трябва да ги накаже, да ги отрече, да ги смачка, защото те не са като тях. Понякога групата се обединява и срещу нещо лошо, но това е повече рядкост, отколкото правило.

В живота тези неща продължават. Човек, който сам се е опитвал да се справя в училище, намерил е модела, успял е да има високи оценки, в университета го чака същото - отново си сам срещу колегите, отново си сам на изпита и на теста, отново сам изкачваш стръмния път на науката, и ако имаш постижения, което е още по-трудно, печелиш презрение от групата, сочене с пръст, и похвалата и хартията от дипломата, която са ти връчени се сблъсква в груповата завист, която няма почивен ден.

В работата човек се опитва да се справя сам, да пребори сам системата, да я промени, но всъщност системата го е създала такъв - сам. А сам човек, както казват хората е само за тоалетната и гробищата.

Защото на системата и трябват такива хора - сами, унмни дотолкова, че да работят добре, здрави дотолкова, че да се лекуват често, уверени дотолкова, че да взимат краткосрочни решения, но и да могат да гласуват. За да може лесно да се ръководят, манипулират и да се предават един друг под натиск. Не случайно едно време в училище се учеше разказа за руското дете, което беше предало баща си на червените, защо бил с неправилни възгледи. Представяте ли си? Предатели в семейството, сред съседите, на работа, в училище и вие сами срещу тях, или с тях. Доноси и подслушвания, тайни записи и снимки, компромати, манипулация, обещания, следене в интернет, са често срещани думи в нашето ежедневие. Ще започнем да получаваме скоро и есемеси, на които ще пише -вие имате две пропуснати подслушвания.


Как може всичко това да се промени?


Ако променим образователната си система, не като материал на преподаване и нива но сложност, а кото отношение на учещите в нея. Да се въведе нов принцип на работа, модел на взаимопомощ, за да разберат децата, учениците и студентите, че сам не можеш да направиш нищо голямо, че ти трябва екип. Екипът е този, който те дърпа, екипът е този, който попълва широката гама от възможности, защото един само човек и да се опита да стане само-екип, ще се срути от работа и проблеми, и ефективността му ще намалее драстично до ниво на посредственост.

Ако в училище децата започната да правят проекти, групови проекти, за което да е нужно да работят в екип, те ще разберат колко ценно е времето, и как то да се разпределя. Екипът сега е само на думи, пак един прави всичко, а често другите му се смеят и не работят, защото те са отнякъде, на някого.

Програмата на обучение трябва да залегне заедността, моделът на семейството. И това не е илюзия, защото даже и в природата всеки екип от животни печели срещу отделното животно, екипът строи, екипът, гони плячката, екипът гледа малките.

Човек е социално животно и разбиването на социалноттта води до силни депресии и тежки последици в психиката на всеки отделен индивид. Ако той не е с другите, ако той не се оглежда в тях, ако не намира разбиране, подкрепа и отношение, той се превръща в излишен, сам.

Затова екипността се учи, но не късно, защото ако човек е заразаен отаначало с отровата на аз-а, трудно се преодоляват тези пречки, трудно се пренебрегва състоянието на само-аз-оставане.

Бойните изкуства и школите са също пример за това. Има отделни елементи, където си сам и работиш върху себе си, но и елементи, където тренираш с другите. И ако не тренираш с тях, а им пречиш, за да стане винаги на твоето, ти отново с превръщаш в само-аз. Но ако успееш да намериш спаринг-патньор, той ще ти даде правилната атака, правилния усет и така и двамата ще си помогнете да станете добри. Знанието не се крие, то се дава само, но дали всеки ще има силата, да го сподели, да го даде и на другите, зада се увеличи така при него.

Ние не губим, когато даваме, а печелим, защото работейки с другите, ние ставаме по-можещи, те също стават по-уверени и така цикълът ни пренася напред.

Промяната не може да настъпи веднага в нашето общество, където тези нрави действат още от робството, където всяка къща е отделена с дувар от 4 метра, където всеки е за себе си и против другите. Затова се учудваме на къщите без огради в Европа, как е възможно това, как може да нямаш ограда за къща от няколко стотин хиляди? Защото всеки си знае мястото, никой не се бърка на другия, не му дава съвети, ако не са от неговото ниво на компетентост и ако го прави, го прави внимателно, градивно и с адекватните стъпки на зачитане на личността.


Да си силен и да имаш собствено пространство, но и да работиш с другите - ето един модел, върху който може да се помисли...



Пловдив
8 април 2011
www.wingtsun-bg.com

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow Интересно Arrow Един срещу всички, всички срещу един