Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Знание, тренировка, практика

Знание, тренировка, практикаВажно е да се разделят тези термини и да се огледа пътя за постигане на качества, които се превръщат в умения.

Човек е сложна машина от различни компоненти, които понякога си влияят по начин, който изгражда, но понякога едно малко нещо може да промени цялото, без да можем да го контролираме. Например, психиката ни, страхът ни, бойният ни дух, или липсата им, може да срутят цял живот тренировки или подготовка. Но пък затова има хора, родени с тези качества, които са невидими, и всяко нещо, което те научават, влиза в мигновена упортеба без страх или замисляне.

Тук ще разгледаме пътя за постигането и промяната.

Знания

Знанията са нужни, за да разберем същността на това, което правим, да имаме нужната информация кое как се прави, кои мускули участват, как се движим, къде се концентрираме по време на движенията, какъв тип грешки са нормални и как да ги преодолеем.

Затова е нужен учител, който има тези знания, а те се предават от него чрез програми - сбор от упражнения, самостоятелни, форми, основи, с патньор, договорени атаки, придвиждания, знания за координацията на тялото в пространството, чисау секции и много други знания, предадени и доразвити през поколенията, достигнали до нас от поредицата учители, посветили живота ди на това. Затова е и важно пир кого учиш, и той от кого е учил и неговият учиел при каго е учил. Това се казва традиция.

Хората бързо разбират кое как трабва да стане, кое как трабва да се направи и какво трябва да променият, докато тренират. Знанието, обаче, се дава на части и на степени, защото е невъзможно всичко да се изсипе наведнъж и след това ученика да се оправя сам в морето на сложни концепции, понякога самоизключващи се на пръв поглед.

В практиката се наблюдава често, чисто знание, което се предава устно или писмено, но то не е свързано с можене. Как е възможно това? Ами много просто - нашият мозък е свикнал и е трениран да помни и когато чуете нещо два пъти, вие лесно можете да го възпроизведете, а ако го чуете десет пъти, вие го запомняте и преповтаряте на другите. Или го записвате и така знанието дистига до повече хора. Затова често в зали, кадето има знание, то се споделя, но не е задължително то да води до промяна на уменията. Защото за това трябва тренировка и повторение.

Затова може да се каже, че имама хора с висока степен на знание. Но не задължително и на умение, но бък без знание няма как да има и умение.

Тренировка и упражнения

Тук е ключът в превръщането на знанията в елементарни умения - да усещаме тялото си в пространството, да имаме координация, баланс, усет за дистанция, за техника, за тайминг, за тренировка с ръце, крака, лакти, колена, ключове, захвати, хвърляния, бой на зема, работа с къси и дълги оръжия, работа с огнестрелни оръжия, тренировка с един или повече противници.

Да знаеш, не е достатъчно, важно е да може тялото, а това се оказва не-лесен и дълъг процес, защото тялото често прави неща, които ние не искаме от него, или не можем да контролираме в пълната им сила, съобразно нашите зания. Често тялото започва да се тренира почти отначало, даже под нулата, зада се изгради наново връзката между знанията, тоест мозъка, и тялото, да се свържат двете полукълба, отговаряще за различните части на тялото, и това да се слудва в добре координиран синхрон.

Понякога хората са тренирали нещо, то е създало у тях предварителна връзка между мозъка и тялото и когато те се опитат да го прехвърлят в новите си занимания, се оказва проблем. Например - ако сте тренирали фитнес, вие сте свикнали да изолирате дадена мускулна група, за да я тренирате, често това са красивите мускули, които се свиват и ставайки големи, те са красиви за другите. Но в бойните изкуства не се тренира отделна мускулна група, а се търси обединение на тялото, не се използват мускулите, които дърпат, а тези, които бутат. Това е съпроводено и с допълнителното умение да контролирате стягането и отпускатнето на групи мускули, които, ако вие сте се научили да стягане, няма как в движение и стрес да ги отпуснете и те да действат. Затова често този тип хора се оказват в странна дилема - защо имам мускули, които не ме слушат и не мога да ползвам?

За постигането на контрил над мускулите, съобразно ситуацията на атака и защита отново има упражнения, които са както самостоятелни, с различни уреди, така и с партьор, който ни помага да тренираме и да усещаме дали сме на прав път. Защото уредът не ни казва далиправим нещата добре, дървеният манекен не охка, но и не ви насочва.

Тук е и важно да отбележим, че за добри заниия е нужен добър учител, но за добра тренировка е важен добрият спаринг партьор.

Спаринг партньорът ви не ви учи, а ви дава възможността да отренирате знанията, да ги превърнете в умения, които стават част от подсъзнанието. Тук важен е делът на повторението, на работата в детайл, на тренирането на лявата и дясната част на тялото, на координацията на елементите, усета за пространство- дистанция, време - тайминг, както и на тренирването на важните физичуски качества - сила, бързина, гъвкавост, издържливост и координация.

По време не тези тренировки, които често са с предвидими упражнения и програми, знанието бавно, но сигурно се превръща в умение чрез тренировка.

Затова тук може да се говори и са степен на овладяване на упражненията. Което може да е различно от степента на знание за тях.

Умения и стрес

Всичко, което знаем и всичко, което сме тренирали, не е задължително да го можем, а да го направим винаги в една стресова ситуация, е още по-трудно.

Всеки се е чуствал поне веднъж в живота си така. Помислете си, вие се готвите в училище за даден изпит, ходите на уроци, плащате суми за тях, получавате знания, отработвате ги в къщи или в група с хора пак и пак и пак.

Отивате на изпит и...се проваляте. Защото се притеснявате, или защото ви е страх, или изкючвате или...

Кого обвинявате първо за това? Често хората обвиняват първо лошият учител, неправилната подготовка, което също има значение, но даже и учителят да ви е добър и вие да сте се подготвили, какво е станало, че не сте успели? Вие, и вашията страх, са ви парализирали и се те блокирали. Което е нещо нормално, но то също би трябвало да се тренира.

Спортистът свиква с адреналина на състезанието, явявайки се по на четири състезания поне годишно, започва да овладява стреса и да го контролира, докато някои стигнат до нивото да се стремят към стрес и да им липсва.

В началото, всичко това, което знаете, което можете в нормална и позната обстановка, подложено на стрес, сякаш се изпарява, вие ставате други, все едно нищо не сте правили досега. Сякаш сте малкото дете, което е започнало да тренира и се усеща също толкова беззащитно, както в началото.

Затова е нужно техниката, която се тренира, сред като е постигнато едно нормално ниво на овладяване, да се тества в стрес дали работи за вас, тоест, дали умението е станало част от вашето подсъзнание, а не от вашето съзнание, защо по време на стрес, процесите в мозъка протичат по друг начин и съзнанието не може да обработи цялата тази информация, затова се включва и подсъзнанието, което дава усещането за забавяне на времето, не защощто то се забавя, а защото мозъка запова да работи на големи обороти и информацията, която виждате е повече.

Това, че имате задълбочени знания, в даденото бойно изкуство, че сте чели доста книги, списания, можете да говорите свободно за темата, не означава автоматично, че имате тези умения, да го направите така, както би ви се искало. Даже и да подобрите вашето умение с многогодишни тренировки, това отново не води задължително до адекватна реакция по време на стрес.

Спарингът е контролиран стрес, състезанието също. Там знаете, че опонента не иска да ви убие, не иска да ви нарани или даже и да го направи, има хора, които ще ви спрат, ще ви закарат в болнища и даже и при тежка контузия вие сте в контролирана среда.

Но всичко се променя, когато нещата се случват наистина. И това, че сте блестящ спортист, умеещ спаринг, ви дава предимство пред не умеещия, но ако ситуацията излиза от нормалния контрол, на който всеки трениращ е стигал, тогава нещата се променят. Затова и често четем, за нападнати и намушкаши спортисти, даже световни шампиони, защото те решават, че могат да се справят в непознатат за тях ситуация с познатите им умения. Но не винаги се получава.

Затова, има хора, родени бойци, улични бойци, били се от деца, за да оцелятав, после за да живеят, били са за това в затвора и там им се е налагало също да се бияда, за да оцелеят, хора, които са били на война, на мисия, с оръжие срущу оръжие или къде ли още не.

Те имат нещо, което никой не може да види, предвиди и усети.

Но дали и ние търсим това?

Връзка и липса на връзка

Затова, всяка стъпка е важна, но тя не води задължително до следващата. Не означава, че един уличен боец ще може да стане най-добрия преподавател, търпелив, знаещ, и винаги изпълнен с могивация и нови упражнения. Това не означава, че знаещия, не може да каже, да напише или да сподели своите мисли. Това не значи, че трениращият трябва само да се поти и да повтаря, без да пита и да се замисля, или да прави нещата винаги по един и същи начин, без да потренира и по-свободно с различни хора.

Всички тези елементи са свързани, но и не са свързани.

Едното види до другото, но може да има невидими пречки, котито да не могат да бъдат пресечени.

Затова, вие сами решавате как, какво и кога го искате. Но не забравяйте, хората витаги искат това, което нямат, никой не иска това, което има. А то често е най-ценното ни нещо сега. И тук.

Не губете всичко, защото искате да имате само това, което нямате, но и не спирайте да търсите това, което искате.



Пловдив

6 април 2011

 

 

www.wingtsun-bg.com

 

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow Интересно Arrow Знание, тренировка, практика