Каталог Бойни изкуства

Добавете Вашия клуб в Каталога за бойни изкуства, като попълните формата. За повече информация, моля свържете се с нас.

Дървените тренировъчни оръжия в бойните изкуства

Дървените тренировъчни оръжия в бойните изкустваПоследните 20 години на 20-ти век се оказаха ключови за възраждането на старите оръжейни бойни изкуства, и опита на множество школи да ги практикуват по същия начин, по който се е практикувало преди 400-500 години. Корю школите в Япония излязоха от своята изолация и почнаха да се разпространяват по цял свят, макар и не с темпото на ръкопашните БИ като Айкидо, Джудо, Джуджутсу и други. В Европа и Щатите се появиха и първите групи, опитващи се да възстановяват европейските бойни изкуства. Разбира се, тези БИ се смятат за екзотични и не особено адекватни от гледна точка на самозащита. Това е естествено – малко хора очакват да използват бойно оръжие (меч, копие, дълги тояги) в ежедневието си, така че фехтовката (като глобален термин за бой с оръжие) остава на второ място след ръкопашния бой, и да се надяваме, че дълго време ще бъде така (защото сценариите на бъдеще, в което да мъкнеш меч и да го ползваш по улиците е нормално, не са най-позитивни за цялото човечество).

Школите в Япония имат многогодишна изградена традиция на тренировъчни оръжия, което води до едно солидно разбиране на нужните материали и методи на изработка. В Европа тази традиция е прекъсната, но бързо наваксва изпуснатите 300 години. И докато повечето японци използват шинаи за пълен контакт, много европейски групи предпочитат дървените мечове за целта – защото са по-реалистични и по-близки като усещане до металният меч.
В началото на 21ви век навлязоха найлоновите мечове – грубо название, защото различни фирми ползват различни видове изкуствен материал за целта. Няма да ги обсъждам, защото съм работил с повечето предлагани на пазара – и като бокуто, и като европейски меч – и те просто не могат да вършат работата, за която са пригодени. Тези оръжия наистина са издръжливи, не се ронят, не пускат трески, и ако се счупят става почти безобидно, но работата в контакт с тях, безумно лекото им тегло и цялостното усещане са на много ниско ниво.

Характеристики на добрия тренировъчен меч

Но каквото и да тренираш, тренировъчното оръжие трябва обезателно да има определени качества. Тук ще изброя основните:
1. Здравина – това е общо понятие – един дървен меч трябва да е здрав, но това не означава просто да е твърд. Нещата стоят горе-долу като със стоманата – трябва да е достатъчно твърдо, че да издържа на ударите (при металните мечове трябва и да има острота), но и достатъчно гъвкаво, че да не се чупи. 
2. Правилен баланс и форма – тренировъчният меч не може да замени напълно металния, но е желателно да е възможно най-близо като баланс и форма до истински меч, за да може да се изпълняват правилно техниките. Различни школи избират разнообразни решения. Повечето корю в Япония ползват меч без тсуба, или гард, но някои, като Кашима Шинрю например, залагат на дебела дървена тсуба, която да пази ръцете. Европейската фехтовка предпочита мечът да е възможно най-близо до истинския си вариант, съответно да има гард и помел, и да се скосява по същия начин. Това е по-лесно постижимо с европейския меч, отколкото с японския. 
3. Издръжливост – ако един меч издържи на сто удара, това го прави здрав. Грубо казано. Но ако се счупи на 101-вия, това е естествено – все пак няма нечупливи материали, а дървото е доста по-назад в тази класация. Влажността на въздуха и температурата влияят много на един дървен меч и той логично ще се счупи след време. Но някои видове дървесина издържат повече от други и са логично по-подходящи.

Разбира се, всеки тренировъчен меч се използва при различни условия. В Айкидо например мечът и тоягата служат основно като илюстратори на техниките с голи ръце и не се подлагат на толкова натоварване. Пример – за 7 години тренировки по Айкидо съм счупил един дървен меч, и то не в залата, а в самостоятелна тренировка срещу много невъзмутимо дърво.
В някои кенджутсу школи също се избягват директните удари на меч в меч или са по-малко от колкото в други. Например, по време на една ката в Итто рю, или дори три и четири, мечовете се сблъскват една няколко пъти. Една ката в Катори Шинто рю подлага мечовете на средно 20тина удара един в друг. В европейската фехтовка се набляга много на работата от контакт, защото се смята, че сценарият, в който ти посичаш някой без да срещнеш острието му, е крайно нереалистичен и показва или голяма разлика в уменията, или прост късмет. И там дървените мечове се подлагат на много повече удари отколкото в Айкидо.
Освен това, айкидо има стотици хиляди практикуващи по цял свят. Чисто икономически е невъзможно да очакваш всеки да може и да има желанието да си позволи висококачествен меч. Корю практикуващите и школите по европейска фехтовка са значително по-малко, и повечето са готови да вложат средства в един добър меч, който ще изкара по-дълго време при по-сериозни условия на работа.

Дървесина

И тук идваме на основния проблем – материала. Очевадно е, че не можем да ползваме меки дървесини, но също така е хубаво и да се избягват прекалено твърдите екзотични дървета. Има различни мнения относно кой е най-добрия материал за целта, но аз ще представя основните предпочитани:

1. Парен бук – лично мой фаворит като съотношение цена-качество и удобство. Ползвал съм както бокени, така и европейски мечове от тази дървесина и те са се доказали като практични и издръжливи оръжия. Не се цепи лесно, тежък и плътен е, макар и не много гъвкав (което има и добри, и лоши страни). Преди да се счупи обикновено се сцепва, и рядко се пречупва така, че да хвърчат парчета – което е прекрасно качество за тренировъчен меч.
2. Хикория – хикорията е несъмнено една от най-подходящите дървесини за тази цел. Много здраво, много солидно дърво, не става не трески, и е изключително издръжливо. Неслучайно една от най-добрите фирми за изработка на бокени – Кингфишер (линк в края на поста) използва предимно хикория от Апалачите. Те твърдят, че са тествали всички видове твърда дървесина на пазара в продължение на десет години и са сметнали хикорията като най-доброто дърво за един хубав тренировъчен меч. Имам бокуто от хикория, ръчно изработено в Япония, и мога да потвърдя това – въпреки многогодишна употреба в Катори и при крос-тестове в европейската фехтовка, този меч не е мръднал. Единствено високата цена е проблемна.
3. Бял дъб – или широкаши, японски бял дъб. Сега, работил съм с няколко бокена от тази дървесина, и почти всички са се чупили след по-сериозна употреба. Това е защото повечето бокени, които уж са от широкаши, всъщност се произвеждат от американски бял дъб, и много често не минават качествен контрол. Дори и в Япония избягват да ползват техния си бял дъб, но избират качествена дървесина. Това е важен детайл – дори меч от хикория или парен бук може да е некачествен, ако дървесината не е обработена добре. Белият дъб обаче се предлага много по-често от другите две дървесини и това води до по-ниско качество на по-ниска цена. Въпреки това, дървесината е наистина издръжлива и подходяща – единственото друго дърво, което ползват в Кингфишер, макар и за по-малко продукти. И японците не са будали.
Има и други дървесини, които са подходящи, но това според мен са основните три вида, на които може да се разчита. Естествено, както отбелязах, два меча от една и съща дървесина може да са коренно различни като издръжливост и здравина. От гледна точка на различните дървесини – един пример от моя опит би бил с един махагонен меч, който ми беше даден след като счупих бокен от парен бук. Въпросният меч беше вече счупен, но залепен и увит с тиксо и изолирбанд. Изолзвах го около половин година, през което време той не помръдна и въпреки грозният си вид се оказа адски добро оръжие, плътно и хубаво изработено. Не знам при каква хамалия е бил счупен, но съм сигурен, че е бил доста скъп.

Колко струва все пак един хубав меч?

В България масово се предлагат бокени по 20-40 лева. Макар да могат да се ползват спокойно в Айкидо или като допълнителен меч, или за размахване, те не са подходящи за сериозна контактна работа. Чупил съм няколко такива и в моите ръце, и в ръцете на партньорите ми. 
За да не минавам през няколко житейски истории, накратко ще си кажа заключението – меч под 100 лева няма да издържи постоянна употреба. Е, разбира се, меч и за 100 лева няма да изкара дълго, ако го блъскаме в дървета или метални маски. Но за мен оръжието е нещо основно и 100 лева не са твърде голяма инвестиция. Един дървен меч може да те научи на много, един счупен меч – също, но е най-добре да го счупиш след дълга употреба и да научиш нещо от това счупване, а не да ти се строши в ръцете при някой хамалски твърд блок.

Допълнителна обработка

Много от евтините мечове се предлагат с един отвратителен твърд лак, който превръща тренировъчното оръжие в нещо кафяво и лъщящо – и освен това крайно чупливо. Твърдият лак покрива меча и го изолира от разни природни настроения като дъжд и слънце, но при контактна работа се напуква бързо и разваля и дървесината отдолу. Хората използват различни масла за заздравяване и поддържане на дървените мечове, най-практичното което за мен е безирът.
Безирът е вид ленено масло, което, за разлика от лака, импрегнира дървото и влиза в структурата му, правейки го по-плътен и издръжлив. Има няколко метода за нанасянето му, и аз препоръчвам на всеки да ползва един от тях веднага щом се сдобие с нов меч, и да го повтаря периодично.
1. Пълно потапяне и киснене – или да затвориш меча в контейнер с безир, топъл по възможност, и да го оставиш така няколко седмици. Това е най-крайният метод, който наистина действа добре, но тъй като отнема много време, голямо количество безир и разни специални приготовления, а по мои наблюдения не дава особено различен резултат, аз не го ползвам, нито инструктора ни по фехтовка, който произвежда дървени европейски мечове.
2. Втриване с горещ безир – като изключим дребният проблем с нагряването на безира, и нуждата от внимание при работата с него (и ръкавици, сериозно), този метод е много ефективен. Накратко, безирът се нагрява, взима се един парцал и се втрива в корпуса на меча. И така няколко пъти, като се остава да изсъхне малко и се повтаря. След 3-4 слоя се оставя за 24 часа да изсъхне (макар че напълно ще попие едва след ден-два).
3. Втриване със студен безир – най-простият метод. Ползвам го за постоянна поддръжка. Накратко, купува се бутилка безир, напоява се парцал, втриваш. И така няколко пъти, после го оставяш да съхне.
Друг важен елемент при поддръжката е шкуренето на меча след тренировка. Почти винаги има вдлъбнатини, които вадят трески, а при нашата употреба на дърво върху метална маска много често има и разранявания. Те се заглаждат внимателно с едра шкурка и после с по-дребна. Най-удобна е тази с мек, текстилен гръб, защото не се чупи като хартиената, но тя е доста трудна за намиране. При шкурката по-едрите са с по-ниско означение – 60-80 (макар че тези ги ползвам за метал, защото ядат дървото като стадо бобри), по финните – 120-160. 

Колко всъщност издържа един меч?

Много хора си мислят, че ако си купят скъп меч, ръчно изработен, от най-баровската дървесина, той едва ли не ще чупи метални остриета и няма да се прекърши и след десет години. Това е абсолютен идиотизъм. Тренировъчният меч има определена функция – да подпомага тренировъчният процес. Той не може да замени напълно едно метално оръжие, а дори и един тренировъчен метален меч може да се счупи (виждал съм това да се случва с два метални меча). Така че, ако тренирате сериозно, мечът ви ще се счупи. Това понякога може да е от хамалщина, но при правилна употреба обикновено става след като мечът е изкарал живота си. От счупването на един меч може да се научи много. Инструкторът ми по фехтовка обича да се шегува така – „Когато счупиш десет меча, значи си разбрал в дълбочина изкуството”. Засега съм потрошил 7-8, и никак не се чувствам като достигнал чак такива дълбини, но в тази шега се съдържа и частица истина – дори когато един меч се е счупил в ръцете ми от хамалстване – от моя страна или от тази на противника – това е било важен урок.

Откъде да си намеря хубав меч?

На много места се предлагат качествени тренировъчни мечове. За европейска фехтовка обаче не съм видял нито един качествен дървен меч в чужбина, и мечовете, изработени от Школа Мотус са се доказали на практика, и освен това са признати от неколцина практикуващи от Англия – няколко човека твърдят, че никъде не са виждали толкова качествен дървен меч като моите мотуски вастери. Ако ви интересува – свържете се с Мирослав Лесичков, данните му могат да бъдат намерени във Фейсбук.
Грубо казано – гледайте мечът да е от хубава дървесина, и да е поне 70 долара, 50-60 евро или 800-120 лева. А и ако попаднете на лош меч, тренирайте и го счупете, след това си купете нов – това е част от практиката.

Меч за практикуване на бойни изкуства

Вие сте тук:Начало Arrow Статии Arrow Интересно Arrow Дървените тренировъчни оръжия в бойните изкуства